این منظومه ستاره‌ای احتمالا سکونتگاه آینده باشد

Системата Алфа Кентавър е най-близката звездна система до Земята, само на около 4,3 светлинни години.

Според Digiato, тъй като е най-близката звезда до Земята, след Слънцето, в тази система, Алфа Кентавър винаги е привличала вниманието на астрономите. В тази статия ще научим повече за звездната система Алфа Кентавър.

Звездната система Алфа Кентавър

Откриването на тази система датира от около 150 г. сл. Хр. Историческите изследвания показват, че тази система е включена за първи път в книгата “Ал-Маджисти” тази година. Тази книга е написана от великия учен Птолемей. По времето на Птолемей тази звезда можеше да се види от Александрия, Египет на 31 градуса на север, но сега поради отклонението на дължината и ширината, тя вече не се вижда на тази ширина.

Няколко века по-късно, през 1592 г., английски астроном на име “Робърт Хюз” представя Алфа Кентавър в своя труд, наречен “Tractatus de Globis”. Описвайки тази звездна система, той пише: „Сега има само три звезди от първа величина, които мога да наблюдавам във всички онези части, които никога не се виждат в Англия. Първата от тях е ярката звезда, наречена Sohail, втората е Akhre al-Nahar и третата е Alpha Centauri, която се намира в дясното подножие на съзвездието Centauri.

Тази система обаче е била добре документирана в древни времена, но едва в края на 1600 г. астрономите осъзнават, че Алфа Кентавър всъщност е многозвездна система. Кентаври в гръцката митология е името на получовек и полукон, който Херкулес случайно ранява и поставя в небето след смъртта си.

През декември 1689 г. френският свещеник Жан Ришо, докато наблюдавал преминаваща комета, забелязал, че Алфа Кентавър се състои от единични звезди Алфа Кентавър (или Крак на Кентавър) и Алфа Кентавър b (или Толиман). Това беше втората открита двойна звездна система.

Звезди от системата Алфа Кентавър

Алфа Кентавър е звездна система, която се състои от двойка звезди – двойна звезда – и по-слаба единична звезда. Тази слаба звезда се нарича “Алфа Кентавър С” или “Проксима Кентавър”. Тази звезда е открита през 1915 г. от шотландския астроном Робърт Торбърн Айтън Инес.

Той направи това откритие с помощта на снимки, направени по различно време. На тези изображения е ясно, че размерът на тази звезда е различен от другите звезди. Инес използва тази точка и изчисли, че Проксима Кентавър е част от системата Алфа Кентавър, която е по-близо до Земята от други звезди.

Проксима Кентавър е на 4,2 светлинни години от Земята и е най-близката до Земята звезда след Слънцето. Проксима Кентавър е червено джудже с маса около 12% от слънчевата и диаметър около 14%. Плътността му обаче е около 33 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Това червено джудже е основната звезда прародител; Това означава, че дейностите по термоядрен синтез току-що са започнали в нейното ядро ​​и енергията на звездата се осигурява по време на превръщането на водорода в хелий.

Проксима Кентавър с яркост от 0,17% от тази на Слънцето произвежда енергия с по-бавна скорост от тази; Така че докато нашата звезда се очаква да има живот от около 10 милиарда години, на Проксима Кентавър остават още 4 трилиона години в този клон на звездната еволюция.

Въпреки че Проксима Кентавър ще надживее Слънцето, тя ще има същата съдба като Слънцето; Когато резервите му от водород се изчерпят, той ще завърши живота си като тлеещо бяло джудже. Тази звезда няма достатъчно маса, за да се превърне в неутронна звезда или черна дупка.

Наблюдение на Проксима Кентавър

Проксима Кентавър е слаба звезда с величина 11,05; Поради това обикновено не се вижда с просто око. Въпреки това, тъй като е пламтяща звезда, тя е склонна към внезапни изблици и изригвания, причинени от магнитна активност.

Тези дейности създават мощни изригвания, които могат да се видят от Земята. През 2019 г. изследователите наблюдаваха един от най-големите звездни изблици, регистрирани някога в Млечния път, идващ от Проксима Кентавър.

Тази плазмена струя, която продължи само 7 секунди, беше около 100 пъти по-мощна от всяко изригване, наблюдавано някога от Слънцето.

Двойни звезди от системата Алфа Кентавър

Друг компонент на системата Алфа Кентавър, който е на 4,4 светлинни години от нас, е двойка звезди, наречени “Алфа Кентавър A” и “Алфа Кентавър B”.

Алфа Кентавър А или „Човекът Кентавър“ е най-яркият член на тази звездна система. Тази звезда, подобно на Проксима Кентавър, все още е в основния си прародител. Razl al-Qantaurs означава подножие на кентаврите на арабски.

Кракът на Кентавър е по-голям и по-масивен от слънцето. Диаметърът му е 1,2 пъти по-голям от този на слънцето, а масата му е 1,1 пъти. Температурата на повърхността на тази звезда е около 5500 градуса по Целзий.

Алфа Кентавър А е гравитационно заключена в двоична система с „Тулиман“ (Алфа Кентавър B), така че завършва своята орбита в тази двоична система на всеки 22 земни дни. Толиман е оранжева звезда-предшественик, която е по-малка и по-малко масивна от Слънцето. Диаметърът му е 86%, а масата му е 97% от слънчевата. Тулиман означава два мъжки щрауса.

Температурата на повърхността на Толиман е около 5000 градуса по Целзий; Това означава, че Толиман е по-студен от слънцето.

Проксима Кентавър е гравитационно свързана с тази двоична система. Изследване, публикувано през 2017 г., показа, че на Проксима Кентавър са необходими около 500 000 години, за да обиколи веднъж тази двойна звезда. Също така, това изследване показа, че орбитата на Проксима Кентавър около краката на Кентавър и Толиман може да има ефект върху еволюцията на планетите, които се въртят около тези три звезди.

Алфа Кентавър има ли планети?

Като се има предвид, че Алфа Кентавър е най-близката звездна система до Земята, може би не е изненадващо, че този регион е мястото за търсене на екзопланети. Всъщност астрономите са забелязали няколко предполагаеми носещи живот планети в системата, но системата има общо три потвърдени планети, като и трите обикалят около Проксима Кентавър. Нито едно от другите открития не е потвърдено.

Към 2023 г. в системата са идентифицирани пет кандидат-планети: три в орбита около Проксима Кентавър (Алфа Кентавър C) и две в орбита на Толиман (Алфа Кентавър B).

Първата планета около Толиман беше екзопланетата “Alpha Centauri BB”, която се смяташе за вероятна през 2012 г. Разстоянието на тази маса от звездата Толиман се оценява на десет пъти по-малко от разстоянието между Меркурий и Слънцето; Следователно, дори ако съществуването на Alpha Centauri BB бъде потвърдено, температурата на повърхността му ще бъде толкова висока, че повърхността му ще бъде пълна с лава.

Друга възможна планета около Толиман може да има по-благоприятни условия. Алфа Кентавър пр. н. е. се смята за планета, близка до Земята, която е била забелязана от светлината на звездата Тулиман, докато е минавала покрай нея. Тази планета е с размерите на Земята и има 20-дневна орбита.

Планети Проксима Кентавър

Астрономите са по-уверени в информацията за планетите, обикалящи около Проксима Кентавър. Проксима Кентавър B, открита през 2016 г., е подобна на Земята планета, обикаляща около Проксима Кентавър на разстояние около 5 процента от Земята до Слънцето, според НАСА.

Планетата има маса около тази на Земята и малко по-голям радиус, но поради близостта си до своята звезда са й необходими само 11,2 земни дни, за да завърши една орбита.

Проксима Кентавър B е много по-близо до своята звезда, отколкото Земята до Слънцето, но поради ниската енергийна мощност на червеното джудже, тя все още е в обитаемата зона на Проксима Кентавър.

По-далеч от Проксима Кентавър B, на около 1,5 астрономически единици от звездата Проксима Кентавър и извън нейната обитаема зона, се намира друга малка екзопланета, наречена Проксима Кентавър С, която е около седем пъти по-голяма от Земята и обикаля около самата звезда веднъж на 1900 земни дни върти се.

Тази планета беше наблюдавана за първи път през 2019 г. от промените, които направи в движението на своята звезда. Съществуването на Проксима Кентавър С през 2020 г. беше потвърдено от снимки на космическия телескоп Хъбъл, направени през 1995 г. Това доказателство я прави една от малкото екзопланети, чието съществуване е визуално потвърдено.

През 2022 г. е открита трета планета около Проксима Кентавър, която се нарича „Проксима Кентавър D“. Тази планета има около една четвърт от масата на Земята и обикаля около звездата си на около 3% от разстоянието между Земята и Слънцето.

Proxima Centauri D завършва една орбита на всеки пет земни дни. Това е една от най-леките екзопланети, които астрономите някога са записвали. Откритието промени нашето убеждение за това колко планети с ниска маса, като Земята, може да са обитаеми. Освен това доказа, че сега имаме техническия капацитет да ги намерим с помощта на модерни инструменти. От много ниската маса на тази планета можем да заключим, че тя вероятно има скалист състав, като Земята и Марс.

Кракът на кентавъра има ли планета?

В допълнение към тези планети, през 2021 г. астрономите наблюдаваха възможни признаци на екзопланета, обикаляща около Кентавър в обитаемата зона на звездата. Въпреки че е възможно наблюдаваното да е хапче за прах, ако бъде потвърдено, то ще получи временното име C1.

Могат ли хората да живеят в Алфа Кентавър?

Знаем, че Алфа Кентавър е най-близката звездна система до нашата слънчева система и сме почти сигурни, че там има планети, подобни на Земята. Въпросът е дали хората могат да живеят там?

Според приликите на слънцето в спектрални типове, тип звезда, възраст и възможна стабилност на орбитите, се предполага, че тази звездна система може да бъде едно от най-добрите места за извънземен живот.

Но може би най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени при изграждането на нов дом в тази система, е изминаването на голямото разстояние до тези три звезди. Алфа Кентавър е най-близката звездна система до Земята, но все още е на повече от 4 светлинни години. Това разстояние е еквивалентно на 37,8 трилиона километра.

За да изминем толкова голямо разстояние, ще ни трябва много по-бърз космически кораб или някакъв друг метод за пътуване. Според НАСА космическата совалка “Дискавъри” (която се пенсионира през 2011 г.) се движи със скорост от около 28 000 километра в час. Дори да се движи непрекъснато с тази скорост, ще са необходими повече от 148 000 години, за да достигне Алфа Кентавър.

Дори когато космическият кораб “Орион”, капсулата от програмата “Артемида”, е готов да превозва хора, максималната му скорост ще бъде около 32 000 километра в час. Тази скорост значително намалява времето за пътуване до Проксима Кентавър.

Единствените космически кораби, които някога са напускали Слънчевата система, са Вояджър 1 и 2 и НАСА изчислява, че дори при скорости над 35 000 мили в час, Вояджър 1 и 2 ще пътуват близо 40 000 години, за да достигнат недефинираната граница между Слънчевата система и Проксима Кентавър отнема време.

Това означава, че може да отнеме повече от 80 000 години, докато космическият кораб достигне самата звезда.

Приближава ли се Алфа Кентавър до Земята?

Звездите и планетите на Алфа Кентавър се движат към Земята, но много бавно.

Тази система ще бъде в най-близката си точка до Слънчевата система през следващите 30 000 години. За да бъдем по-точни, разстоянието на звездата от нас по това време ще бъде около 3 светлинни години.

Тогава 3000 години по-късно звездната система отново ще се отдалечи от Слънчевата система и Проксима Кентавър вече няма да бъде най-близкият звезден съсед на Слънцето. На този етап друга звезда, наречена “Рос 248”, заема тази позиция.

Бъдещи мисии

Алфа Кентавър е първата цел за пилотирано или роботизирано междузвездно изследване. Използвайки съвременните технологии за космически кораби, преминаването на разстоянието между Слънцето и тази звезда ще отнеме хиляди години. Въпреки това през следващите 20 години използването на ядрено импулсно задвижване или технология за платна с лазерна светлина може да направи възможно пътуването до Алфа Кентавър.

Целта на такава мисия е прелитане извън системата и евентуално изобразяване на планети, които може да съществуват в тази система.

НАСА също публикува план през 2017 г. за изпращане на космически кораб до Алфа Кентавър през 2069 г. Тази дата съвпада със 100-годишнината от кацането на човека на Луната (1969 г.) в Аполо 11.

Експертите на НАСА казват, че дори при скорост от около 10% от скоростта на светлината (108 милиона километра в час), може да отнеме 44 години на космически кораб да достигне тази звездна система. Изпращането на сигнал до Земята ще отнеме още четири години. Този план все още е в необработен вид.

Резюме

Алфа Кентавър е най-близката до Земята звездна система след Слънцето. Двете ярки звезди на тази система са Алфа Кентавър A и B. Но тези двамата не са единствените членове на тази система. Третата и най-слаба звезда в Алфа Кентавър е Алфа Кентавър C или Проксима Кентавър. Шотландският астроном “Робърт Инес” откри тази звезда през 1915 г. и тя се смята за най-близката звезда до Слънцето сред другите звезди в системата. Планетите около тези звезди са известни като най-вероятните кандидати за извънземен живот.